В Рила има обособени пет резервата - "Парангалица", "Централен Рилски резерват", "Ибър", "Скакавица" и "Риломанастирска гора". Общата им площ е 19 898.6 хектара. Първите четири са разположени в Национален парк "Рила" и заемат площ от 16 222.1 хектара, като 16 132,7 хектара е гори и 89,4 - високопланински ливади и пасища. Резерватът "Риломанастирска гора" е с площ от 3676.5 хектара и попада в създадения през 2000 година Природен парк "Рилски манастир". "Парангалица" и част от "Централен Рилски резерват" са вписани в Списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО в рамките на програмата "Човек и биосфера".
рила, планина, туризъм, резерват, България"Парангалица" се намира в югозападната част на Рила, в района на Благоевград между реките Благоевградска Бистрица и Хайдушка и вододелното било, преминаващо по върховете Мечи връх, Мерджика, Езерник и Парангалица. Има площ 1509 хектара и е най-забележителната защитена територия в Рила. В него се опазват едни от най-старите иглолистни гори в България на възраст между 150 и 350 г. Обявен е за резерват през 1933 г. и е втория най-стар в България след "Силкосия". Името му идва от гръцката дума “парангалос” - забранено, завардено. Резерватът обхваща склонове със северозападно изложение, на терен с денивелация около 1500 м и се отличава със своеобразни геоложки, геоморфоложки, хидроклиматични и почвени условия. Това е предпоставка за развитието на разнообразна растителност. В района са описани около 290 висши растителни и много животински видове, защитени по закона и включени в Червената книга на България. В Парангалица се намират най-големите популации на рилска иглика. В резервата се среща фауна, която е характерна за надморската височина и географската ширина. Благоприятни условия за развитие намират мечката, благородният елен, сьрната, вълкът, дива котка. Има голямо разнообразие ит птици като няколко вида кълвачи, глухарят и др. Речната пъстърва се среща често.
"Централен Рилски резерват" е най-големият резерват на Балканския полуостров. Създаден е през 1992 г. и обхваща територия с площ 12 400 хектара във високите части на Източна, Средна и Северозападна Рила. В него попадат няколко съществували преди това резервата - "Голям Скакавец" (4189 хектара), "Скакавец" (72,3 хектара) и биосферния "Маричини езера" (1510 хектара). Тук се намират най-високите точки от Национален парк "Рила" - Мусала, Дено Манчо, Голям Скакавец, Малък Скакавец и други, а също и долините на реките Марица, Леви Искър и Бели Искър. Резерватът обхваща също така и голям брой езера и езерни групи - Маричини, Мусаленски, Скакавишки и др. В резервата са забранени всички дейности, които нарушават естественото състояние на природата му. Разрешено е транзитното преминаване на туристи по туристическия маршрут по долината на река Марица. Релефът във високите части е алпийски - скални зъбери, сипеи и др. Най-голяма част от резервата съставляват иглолистните гори, основно от бяла мура и обикновен смърч. В по-високите части са разположени обширни формации от клек, които на места са на възраст над 70 години. В областта на Маричините езера се срещат редки растителни видове - алпийската роза, пролетното котенце, рилската иглика. Животинският свят също е богат. С най-голяма численост са стадата от диви кози. Срещат също така кафява мечка, златка, глухар, лещарка, черен кълвач и други.
"Ибър" е обявен за резерват през 1985 г. и носи името си от намиращия се в непосредствена близост връх Ибър /2666 м/. Обхваща северните части на билото между върховете Ибър и Белмекен и се пресича от реките Долнобанска Бистрица, Чавча и Крайна. Има площ от 2248.6 хектара. Разликите в надморската височина /1100 - 2400 м/ на резервата обясняват наличието на разнообразни растителни и животински видове. Установени са повече от 400 вида висши растения. Една от причините за обявяването на Ибър за защитена зона са големите популации от клек, намиращи се в по-високите части на резервата. Сред горите преобладават смърчът, елата, бялата мура, белият бор и обикновеният бук. Най-срещаните видове растения са рилска иглика, алпийска роза и трансилванска камбанка. Фауната на резервата също е богата и в района гнездят над 50 вида птици, някои от които застрашени от изчезване - скален орел и голям ястреб. От бозайниците се срещат кафява мечка, вълк, сърна, лисица, дива свиня и други.
"Ибър" е обявен за резерват през 1985 г. и носи името си от намиращия се в непосредствена близост връх Ибър /2666 м/. Обхваща северните части на билото между върховете Ибър и Белмекен и се пресича от реките Долнобанска Бистрица, Чавча и Крайна. Има площ от 2248.6 хектара. Разликите в надморската височина /1100 - 2400 м/ на резервата обясняват наличието на разнообразни растителни и животински видове. Установени са повече от 400 вида висши растения. Една от причините за обявяването на Ибър за защитена зона са големите популации от клек, намиращи се в по-високите части на резервата. Сред горите преобладават смърчът, елата, бялата мура, белият бор и обикновеният бук. Най-срещаните видове растения са рилска иглика, алпийска роза и трансилванска камбанка. Фауната на резервата също е богата и в района гнездят над 50 вида птици, някои от които застрашени от изчезване - скален орел и голям ястреб. От бозайниците се срещат кафява мечка, вълк, сърна, лисица, дива свиня и други.
"Риломанастирска гора" е резерват на територията на Природен парк "Рилски манастир" с площ от 3676.5 хектара. Създаден е през 1986 г. с цел да запази първичните иглолистни и смесени елово - букови гори, както и много рядко срещани и застрашени видове. Другото важно значение на резервата е да опази естествената среда на архитектурно - историческата местност "Рилски манастир", обявен от ЮНЕСКО през 1983 г. за паметник на културата. Намира се на надморска височина над 1000 метра и според измененията й са формирани три различно разположени по височина пояси - на буковите гори с преобладаване на дъб, габър и бук, на иглолистните гори, където се срещат ела, бял бор, смърч и мура и високопланинския алпийки пояс с клекови формации и високопланинска гъжва, заемаща предимно билата. Залесените плoщи обхващат около 48 % от резервата. В района на резервата се срещат рилската теменуга, рилското планинско подрумниче, рилският ревен, разперената светлика, ресничестият дебелец, българското омайниче, алпийската каменоломка, беладоната, планинският козар, голата гъшарка и други, които са защитени от закона или попадат в Червената книга. Разнообразието има и във фауната на "Риломанстирски гори". Тук може да се видят дъждовник, алпийски тритон, жаба дървесница и планинска водна жаба, живороден гущер, слепок, смок мишкар, дива коза и други. Птичето царство се състои от десетки видове, включително и някои грабливи представители.
"Централен Рилски резерват" е най-големият резерват на Балканския полуостров. Създаден е през 1992 г. и обхваща територия с площ 12 400 хектара във високите части на Източна, Средна и Северозападна Рила. В него попадат няколко съществували преди това резервата - "Голям Скакавец" (4189 хектара), "Скакавец" (72,3 хектара) и биосферния "Маричини езера" (1510 хектара). Тук се намират най-високите точки от Национален парк "Рила" - Мусала, Дено Манчо, Голям Скакавец, Малък Скакавец и други, а също и долините на реките Марица, Леви Искър и Бели Искър. Резерватът обхваща също така и голям брой езера и езерни групи - Маричини, Мусаленски, Скакавишки и др. В резервата са забранени всички дейности, които нарушават естественото състояние на природата му. Разрешено е транзитното преминаване на туристи по туристическия маршрут по долината на река Марица. Релефът във високите части е алпийски - скални зъбери, сипеи и др. Най-голяма част от резервата съставляват иглолистните гори, основно от бяла мура и обикновен смърч. В по-високите части са разположени обширни формации от клек, които на места са на възраст над 70 години. В областта на Маричините езера се срещат редки растителни видове - алпийската роза, пролетното котенце, рилската иглика. Животинският свят също е богат. С най-голяма численост са стадата от диви кози. Срещат също така кафява мечка, златка, глухар, лещарка, черен кълвач и други.
Няма коментари:
Публикуване на коментар