Край шотландското крайбрежие на Великобритания има един малък остров – Стафа. Дължината му е един километър, а ширината - само половин километър, но безкрайните дъждове и морските вълни са пробили на това малко парче суша цяла система от пещери. Най-голямата от тях била наречена в чест на великана Фингал - герой от ирландския епос.
Остров Стафа е най-малкият от островите, влизащи в състава на Вътрешните Хебриди. Площта му е около 33 хектара, а най-високата му точка е на 42 метра над морското ниво. Той става известен през 1722 година, когато е посетен от известния английски натуралист Джоузеф Бенкс (1743 – 1820), който описал пещерата Фингал.
Една от най-ярките особености на острова са базалтовите колони с изключително правилна форма. Повечето от тях са шестстенни, но има и три, а дори и осем стенни. Такава необичайна форма са придобили благодарение на продължителния процес на кристализация на вулканичната лава. Според легендите те са част от известния Път на великана, който се намира около бреговете на Ирландия и е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Основната зала на Фингал е дълга 75 м и широка 20 м. Височината и също е впечатляваща - цели 14 м. На келтски тази пещера е наричана Уам-Бин, което означава Пещерата на мелодиите. Названието си в чест на епическия герой Фингал получава от шотландския поет Джеймс Макферсон. Ирланската митология разказва, че някога Пътят на великана е бил свързан с остров Стафа, разположен на около 120 км. от него. Той бил направен от Фингал, който се влюбил в девойка-великан, живееща в пещерата на острова. За да могат лесно да се виждат, Фингал изградил този път, който да свързва Ирландия и Шотландия.
Към пещерата води тясна пътечка, заобиколена от великолепна базалтова колонада, а входът и е толкова тесен, че да се влезе с лодка е наистина невъзможно.
След като пещерата била описана от Джоузеф Бенкс те привлякла интереса на много известни личности като кралица Виктория, Валтер Скот и даже Жул Верн.
Когато през 1829 г. композиторът Феликс Менделсон посетил пещерата, той бил до такава степен запленен от поразителната игра на ехото в нейните зали, че се вдъхновил да напише увертюра със заглавие „Хебриди".
Край шотландското крайбрежие на Великобритания има един малък остров – Стафа. Дължината му е един километър, а ширината - само половин километър, но безкрайните дъждове и морските вълни са пробили на това малко парче суша цяла система от пещери. Най-голямата от тях била наречена в чест на великана Фингал - герой от ирландския епос.
Остров Стафа е най-малкият от островите, влизащи в състава на Вътрешните Хебриди. Площта му е около 33 хектара, а най-високата му точка е на 42 метра над морското ниво. Той става известен през 1722 година, когато е посетен от известния английски натуралист Джоузеф Бенкс (1743 – 1820), който описал пещерата Фингал.
Една от най-ярките особености на острова са базалтовите колони с изключително правилна форма. Повечето от тях са шестстенни, но има и три, а дори и осем стенни. Такава необичайна форма са придобили благодарение на продължителния процес на кристализация на вулканичната лава. Според легендите те са част от известния Път на великана, който се намира около бреговете на Ирландия и е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Основната зала на Фингал е дълга 75 м и широка 20 м. Височината и също е впечатляваща - цели 14 м. На келтски тази пещера е наричана Уам-Бин, което означава Пещерата на мелодиите. Названието си в чест на епическия герой Фингал получава от шотландския поет Джеймс Макферсон. Ирланската митология разказва, че някога Пътят на великана е бил свързан с остров Стафа, разположен на около 120 км. от него. Той бил направен от Фингал, който се влюбил в девойка-великан, живееща в пещерата на острова. За да могат лесно да се виждат, Фингал изградил този път, който да свързва Ирландия и Шотландия.
Към пещерата води тясна пътечка, заобиколена от великолепна базалтова колонада, а входът и е толкова тесен, че да се влезе с лодка е наистина невъзможно.
След като пещерата била описана от Джоузеф Бенкс те привлякла интереса на много известни личности като кралица Виктория, Валтер Скот и даже Жул Верн.
Когато през 1829 г. композиторът Феликс Менделсон посетил пещерата, той бил до такава степен запленен от поразителната игра на ехото в нейните зали, че се вдъхновил да напише увертюра със заглавие „Хебриди".
Няма коментари:
Публикуване на коментар