Страната е разположена в западната част на Тихия океан, на Филипинския архипелаг с брегова линия 11 860 км. Има над 7 100 острова, от които 800 населени. По-големи острови са - Лусон, Минданао, Негрос, Лейте, Панай, Миндоро, Палаван, Самар. Има площ 300.7 хил. кв. км. Релеф - предимно планински, средно високи хребети - около 2000 м, с най-висока точка - вулканът Апо - 2 954 м (о-в Минданао). В страната има 10 действащи вулкана и много затихнали.
На 16 март 1521 година испанският мореплавател Фернандо Магелан пръв стига до бреговете на южните филипински острови и загива тук в битка с местните жители. Още през XV век на тези парчета земя съществуват малки феодални държави.
Това райско кътче възбужда апетитите на много държави. В периода от 1564 до 1572 година испанците завземат крайбрежните райони, а до 1596 година вече изцяло завладяват Филипините. Два века по-късно тук се заселват и англичани. През 1744 г. избухва антиколониално въстание, което не затихва цели 85 години. През 1896 г. част от местните жители се обединяват под ръководството на писателя Ризал и претендират за социални реформи. След затварянето и убийството на водача протестното движение в страната взима мащабни размери и прераства в освободителна война. Капитулацията на испанската армия в американско-испанската война е добре дошла за филипинците, които обявяват земите си за независима държава през 1898 г.
Но не запазват за дълго свободата си. Само след година-две американците окупират Филипините. По време на Втората световна война и Япония завладява островите, а на 4 юли 1946 г. страната отново се радва на независимост. Но тук се настаняват американски военни части. Недоволството в страната обаче расте с утвърждаването на проамериканско правителство. Това довежда до избухване на гражданска война. Недоволството се засилва и по време на управлението на президента Фернандо Маркос. Безработицата в страната расте, а заедно с нея бедността и бунтът. Недоволството в Манила взима връх през 1970 г. След 16 години президентът Маркос напуска страната, а през 1992 г. американските войски се изтеглят от островите.
Страната е разположена в западната част на Тихия океан, на Филипинския архипелаг с брегова линия 11 860 км. Има над 7 100 острова, от които 800 населени. По-големи острови са - Лусон, Минданао, Негрос, Лейте, Панай, Миндоро, Палаван, Самар. Има площ 300.7 хил. кв. км. Релеф - предимно планински, средно високи хребети - около 2000 м, с най-висока точка - вулканът Апо - 2 954 м (о-в Минданао). В страната има 10 действащи вулкана и много затихнали.
На 16 март 1521 година испанският мореплавател Фернандо Магелан пръв стига до бреговете на южните филипински острови и загива тук в битка с местните жители. Още през XV век на тези парчета земя съществуват малки феодални държави.
Това райско кътче възбужда апетитите на много държави. В периода от 1564 до 1572 година испанците завземат крайбрежните райони, а до 1596 година вече изцяло завладяват Филипините. Два века по-късно тук се заселват и англичани. През 1744 г. избухва антиколониално въстание, което не затихва цели 85 години. През 1896 г. част от местните жители се обединяват под ръководството на писателя Ризал и претендират за социални реформи. След затварянето и убийството на водача протестното движение в страната взима мащабни размери и прераства в освободителна война. Капитулацията на испанската армия в американско-испанската война е добре дошла за филипинците, които обявяват земите си за независима държава през 1898 г.
Но не запазват за дълго свободата си. Само след година-две американците окупират Филипините. По време на Втората световна война и Япония завладява островите, а на 4 юли 1946 г. страната отново се радва на независимост. Но тук се настаняват американски военни части. Недоволството в страната обаче расте с утвърждаването на проамериканско правителство. Това довежда до избухване на гражданска война. Недоволството се засилва и по време на управлението на президента Фернандо Маркос. Безработицата в страната расте, а заедно с нея бедността и бунтът. Недоволството в Манила взима връх през 1970 г. След 16 години президентът Маркос напуска страната, а през 1992 г. американските войски се изтеглят от островите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар