Ротондата "Свети Георги" - паметник на античната архитектура

Църквата "Свети Георги Победоносец" се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството и се смята за най-старата запазена сграда в София, построена по времето, когато император Константин Велики (306-337) многократно е пребивавал в Сердика. Обявена е за паметник на културата от ЮНЕСКО. Ротондата е един рядък паметник на античната архитектура. Основното предназначение на тази впечатляваща сграда и нейната датировка и до днес е оспорвана от специалистите. Начинът на градеж я отнася към IV в. Наличието на хипокаустна система в задната част на комплекса от сгради дава основание да се предполага, че е била използвана като част от бански комплекс или че е била мортирон или мавзолей. След Миланския едикт (313 г.), с който император Константин Велики обявява християнство за разрешена религия в Римската империя, Ротондата е била превърната в баптистерий поради масовите християнски покръствания. През VI в. при управлението на император Юстиниан Велики (527-565 г.) Ротондата е била превърната в църква. От тогава датира и първата антична живопис. От същото време се предполага, че църквата носи името на св. великомъченик Георги. Като християнски храм Ротондата е известна чак до края на ХVI в., когато турците са я превърнали в джамия наречена Гюл-джамаси. По днешното състояние на храма е трудно да се определи първоначалната му планировка. Ротондата е обхваната от кубично тяло, високо на места до 8 м. Стенописите били заличени с бяла мазилка и били изписани с растителни мотиви, но в началото на ХХ в., те били отново открити, след сваляне на варовата замазка. След Освобождението на България от османско владичество (1396-1878 г.) Ротондата била изоставена и занемарена. Едва при смъртта на Александър Батенберг тя била пригодена за временен мавзолей, в който били поставени тленните му останки докато бъдат пренесени в специално построения за него мавзолей през 1898 г. През 1915 г. Ротондата била изчистена от всичко, прибавено в нея при превръщането й в джамия, било съборено минарето, вътрешната мазилка била изчистена и се открила средновековната живопис състояща се от три пласта. Тези стенописи са необоримо свидетелство за творческата зрелост и индивидуалния почерк на българските средновековни художници. След реставрирането на храма отново е възстановено делничното богослужение и освен като паметник на християнското изкуство свидетелствуващ за непреходността на Църквата Христова Ротондата пак изпълнява своята най-важна функция, за която и била построена преди 1600 години – да привежда хората към Бога. Днес в храма ежедневно се извършва православно богослужение на древния литургически език на православните славяни – църковнославянски, като песнопенията се изпълняват на характерното за древната православна църква – източно църковно пеене, известно и като византийска музика.