Чудните мостове

Чудните мостове са едно от поредните творения на майката Природа в България. Като изкусен майстор с длето в ръка тя е създала два уникални мраморни моста, разположени в Карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи, в подножието на връх Голям Персенк. Най-големият от тях е с внушителни размери и трудно се побира в обектива на фотоапарата. Дълъг е почти 100 метра, а в по-широките си части достига до 12-15 метра. Състои се от три арки, като най-голямата се извисява над пропаст дълбока 43 метра. На около 100-200 метра по надолу по течението на реката гордо се пъчи и позира за снимка вторият мост. Той прилича повече на тунел, като започва със сравнително широк отвор, който постепенно се стеснява и достига до цепнатина. Дължината му е 60 метра, а общата височина 50 метра, като свода е 30 метра. Следва и най-малкия мост, представляващ понорна пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 1.5 км. Смята се, че впечатляващите скални образувания са дело на пълноводната в миналото река, която издълбала дълбока карстова пещера в скалите. При земетресение тя се струтила, а по-дребните скални отломки били отнесени от реката. С течение на времето под въздействието на атмосферните влияния в мраморните скали са се оформили тези два неповторими по своята красота моста. Възникването им обаче е обвеяно и в много митове и легенди, предавани сред местните хора. Една от тях разказва, че навремето тук е имало огромни скали, чийто владетел бил голям змей горянин. Прокуден от хората той се скрил в своята хралупа, намираща се в тези планини. От неговата мъка и от експлозията, образувала се от огнедишащите му ноздри, в планината се появили тези кратери, за които хората казват, че са белите кости на змея. Според друга легенда по време на османското робство първият мост е бил път, по който са доставяли храна и провизии за местнотоМестността около Чудните мостови е покрита с вековни иглолистни гори и е изключително приятно място за отдих. Скалните арки са пригодени за туристически цели и са обезопасени с парапет. От 1961 година мостовете са обявени за природна забележителност и са част от Стоте национални обекта на България. От тогава е възникнала и интересна традиция за туристите - всеки, преминал под големият мост, да записва името си с въглен на стената. Скалния феномен се намира на около 220 км от София, на 65 км от Пловдив и на 50 км от Смолян. Хижите “Чудните мостове” и “Скалните мостове”, които се намират в близост, са отлична възможност да пренощувате в района. Най-доброто време да се отправите натам е през лятото, но и през зимата пътят е достъпен. население, тъй като поробителите се страхували да минават по тези места. В близост до втория мост се намира т. нар. “Ледена пещера”, която в миналото е служила дълго време като естествен хладилник. В нея леда се запазва почти през цялото лято. Тя е трудно достъпна и опасна, и желаещите да я опознаят задължително трябва да са придружени от планински водачи.