Счита се, че по цялото Черноморие няма плаж с по-добра даденост от несебърския. С изключително ситен и обилен чист златист пясък е застлана голямата ивица между града и с. Равда. Чудесни дюни могат да се видят непосредствено до бреговата ивица. Млади новозалесени горички зеленеят около пясъчните ивици и дават хладен полъх през горещите дни.
История на Несебър
Основа на града е тракийско рибарско селище, наричано от траките Менабрия, значещо градът на Мена (основател на селището). През VI в. пр. Хр. той става колония на мегарци от древна Гърция, преселени от Византион и Калхедон. Остава единствената дорийска колония по цялото Черноморие, тъй като останалите са типично йонийски.
Гърците го наричат Месамбрия и той става голям и добре укрепен град-държава с естествена защита откъм морето и сушата. Изграден е водопровод и канализация, крепостни стени, амфитеатър, множество култови постройки, най-личната от които бил храмът на Аполон. Оформя се като търговски център, в който се изсипват стоки от целия Егейски и Средиземноморски басейн. Откритите при разкопки предмети свидетелстват за оживена търговия с целия стар свят.
Градът поддържа отлични взаимоотношения със съседните тракийски племена и сече собствени монети още от V в. пр. Хр. След два века дотолкова се разраства, че основава собствена колония - Навлохос, близо до Обзор. Цялото землище между днешните Несебър и Обзор било житница, която давала храна не само на двете колонии, но и продукт за размяна и износ. През I в. пр. Хр. градът пада под римска власт, като се предава на легионите на Марк Лукул, за да не бъде разрушен. Тогава започва да се изгражда и втората колония на Месамбрия, на юг от нея - Анхиало (дн. Поморие).
През ранното средновековие градът възстановява крепостните си стени и до 812 г. е част от Византия. През тази година е превзет почти без битка от българския кан Крум и оттогава е включен в територията на България. Множество пъти той минава от византийски в български ръце и обратното. Най-голям разцвет достига при царуването на Иван Александър, когато се разраства дотолкова, че заема огромна част и от сушата, вън от полуострова. Горе-долу в този период са построени повечето несебърски църкви, които и до днес красят по неповторим начин града. Днес, според световната статистика, Несебър е градът с най-много църкви в света на глава от населението.
През 1366 година рицарите на Амадеус Савойски превземат и плячкосват града, а после го продават за 15 000 златни дуката на Византия. През 1453 г., малко след падането на Константинопол в турски ръце, градът е превзет от Османската империя и запада. Освобождението го заварва като малко порутено рибарско селище, с развито лозарство по меките хълмове над града.
Днес Несебър е един от предпочитаните курорти и такъв се оформя още от началото на века. Строи се новият град, много почивни станции, големи и малки хотели, модерна база за туризъм и развлечения. Реставрират се старините, строят се нови къщи в стар стил.
Забележителности в Несебър
Църквите в Несебър са 41. Не всички са оцелели в пълния си блясък, но и днешното им състояние впечатлява силно туристите. Една от най-старите е Базиликата на морския бряг, строена вероятно в началото на V в. Постройката е трикорабна, от нея днес са останали само основите. Старата митрополия, намираща се днес в центъра на града, е може би най-внушителната от всички несебърски църкви. Тя е дълга над 25 м и широка 22. Колонада и арки са красили трите ґ кораба, зидана е от камък и тухли, а подът ґ е бил покрит с мозайки. Църквата “Св. Йоан Кръстител” е строена през XI в. и е типична кръстокуполна църква. Тя е трикорабна и има четири зидани стълба, поддържащи целия купол. Има запазени фрагменти от фрески, датиращи от XIII век. В църквата е уреден малък археологически музей.
Църквата “Св. Стефан” или Новата митрополия също е строена през X век и се намира в близост до пристанището. Също трикорабна, а външната украса е така живописна, че дава началото на бъдещия типичен несебърски стил в градежа и разкрасяването на църквите от по-късно време. Гледжосани керамични фигури с различен цвят, майолики и емайлирани плочки биват вграждани като меандри на лицевата страна на църквата, отделяйки и украсявайки архитектурните ґ компоненти. Основните фрески тук са правени през XIV и XV в. Владишкият трон и олтарът са от дърво и са изработени през по-късния XVII век.
Наложилият се по-късно живописен стил намира най-чудесно приложение в църквата “Св. Тодор”, от която са запазени в първоначалния си вид само две фасади. Днес тя е реставрирана, но запазените елементи на украса са изключителни по своите форми и цвят, по разнообразието при съчетанието на елементите. В този стил е градена и църквата “Св. Параскева”. Тя е малка и еднокорабна. Орнаментите ґ естествено се вписват в архитектониката на сградата. Конзоли с малки арки леко подпират горната част на купола и създават впечатление за детски пясъчен замък. Църквата “Архангели Михаил и Гавраил” е била куполна и останките от нея свидетелстват за интересен проект и чудесно изпълнение. След реставрацията ґ може да бъде видян добре архитектурният ґ замисъл в характерния живописен стил.
В идеалния център на стария град се намира църквата “Пантократор” - куполна, върху квадратна основа. Най-красива се счита църквата “Св. Йоан Алитургитис”, кацнала над пристанището. Тя е трикорабна, с изключително майсторство при украсата на фасадите, особено на източната, оглеждаща се в морето.
Останали са много части от крепостните стени, четвъртитата кула, кръглата кула, голяма част от автентичните средновековни улични настилки и по-малко от римските и гръцките, укрепленията от различни времена и епохи, останки от административни и други сгради. Макар и малък, градът непрекъснато изненадва туриста с показващите се отвсякъде старини.
В годините на турската власт се изгражда само една църква “Свети Спас” - в началото на XVII в. По-интересни архитектурни паметници от този период са типичните несебърски къщи, градени в уникален стил от XVI до XIX в. Интересни са къщите на Диаманди, Панайот Мускояни, в която се помещава етнографска изложба, на капитан Павел. Целият ансамбъл на старите несебърски махали подсказва изключителен вкус и майсторство в градежа на къщите, зидовете и улиците. Интересни са турската баня и вятърната мелница, намираща се в началото на провлака.
История на Несебър
Основа на града е тракийско рибарско селище, наричано от траките Менабрия, значещо градът на Мена (основател на селището). През VI в. пр. Хр. той става колония на мегарци от древна Гърция, преселени от Византион и Калхедон. Остава единствената дорийска колония по цялото Черноморие, тъй като останалите са типично йонийски.
Гърците го наричат Месамбрия и той става голям и добре укрепен град-държава с естествена защита откъм морето и сушата. Изграден е водопровод и канализация, крепостни стени, амфитеатър, множество култови постройки, най-личната от които бил храмът на Аполон. Оформя се като търговски център, в който се изсипват стоки от целия Егейски и Средиземноморски басейн. Откритите при разкопки предмети свидетелстват за оживена търговия с целия стар свят.
Градът поддържа отлични взаимоотношения със съседните тракийски племена и сече собствени монети още от V в. пр. Хр. След два века дотолкова се разраства, че основава собствена колония - Навлохос, близо до Обзор. Цялото землище между днешните Несебър и Обзор било житница, която давала храна не само на двете колонии, но и продукт за размяна и износ. През I в. пр. Хр. градът пада под римска власт, като се предава на легионите на Марк Лукул, за да не бъде разрушен. Тогава започва да се изгражда и втората колония на Месамбрия, на юг от нея - Анхиало (дн. Поморие).
През ранното средновековие градът възстановява крепостните си стени и до 812 г. е част от Византия. През тази година е превзет почти без битка от българския кан Крум и оттогава е включен в територията на България. Множество пъти той минава от византийски в български ръце и обратното. Най-голям разцвет достига при царуването на Иван Александър, когато се разраства дотолкова, че заема огромна част и от сушата, вън от полуострова. Горе-долу в този период са построени повечето несебърски църкви, които и до днес красят по неповторим начин града. Днес, според световната статистика, Несебър е градът с най-много църкви в света на глава от населението.
През 1366 година рицарите на Амадеус Савойски превземат и плячкосват града, а после го продават за 15 000 златни дуката на Византия. През 1453 г., малко след падането на Константинопол в турски ръце, градът е превзет от Османската империя и запада. Освобождението го заварва като малко порутено рибарско селище, с развито лозарство по меките хълмове над града.
Днес Несебър е един от предпочитаните курорти и такъв се оформя още от началото на века. Строи се новият град, много почивни станции, големи и малки хотели, модерна база за туризъм и развлечения. Реставрират се старините, строят се нови къщи в стар стил.
Забележителности в Несебър
Църквите в Несебър са 41. Не всички са оцелели в пълния си блясък, но и днешното им състояние впечатлява силно туристите. Една от най-старите е Базиликата на морския бряг, строена вероятно в началото на V в. Постройката е трикорабна, от нея днес са останали само основите. Старата митрополия, намираща се днес в центъра на града, е може би най-внушителната от всички несебърски църкви. Тя е дълга над 25 м и широка 22. Колонада и арки са красили трите ґ кораба, зидана е от камък и тухли, а подът ґ е бил покрит с мозайки. Църквата “Св. Йоан Кръстител” е строена през XI в. и е типична кръстокуполна църква. Тя е трикорабна и има четири зидани стълба, поддържащи целия купол. Има запазени фрагменти от фрески, датиращи от XIII век. В църквата е уреден малък археологически музей.
Църквата “Св. Стефан” или Новата митрополия също е строена през X век и се намира в близост до пристанището. Също трикорабна, а външната украса е така живописна, че дава началото на бъдещия типичен несебърски стил в градежа и разкрасяването на църквите от по-късно време. Гледжосани керамични фигури с различен цвят, майолики и емайлирани плочки биват вграждани като меандри на лицевата страна на църквата, отделяйки и украсявайки архитектурните ґ компоненти. Основните фрески тук са правени през XIV и XV в. Владишкият трон и олтарът са от дърво и са изработени през по-късния XVII век.
Наложилият се по-късно живописен стил намира най-чудесно приложение в църквата “Св. Тодор”, от която са запазени в първоначалния си вид само две фасади. Днес тя е реставрирана, но запазените елементи на украса са изключителни по своите форми и цвят, по разнообразието при съчетанието на елементите. В този стил е градена и църквата “Св. Параскева”. Тя е малка и еднокорабна. Орнаментите ґ естествено се вписват в архитектониката на сградата. Конзоли с малки арки леко подпират горната част на купола и създават впечатление за детски пясъчен замък. Църквата “Архангели Михаил и Гавраил” е била куполна и останките от нея свидетелстват за интересен проект и чудесно изпълнение. След реставрацията ґ може да бъде видян добре архитектурният ґ замисъл в характерния живописен стил.
В идеалния център на стария град се намира църквата “Пантократор” - куполна, върху квадратна основа. Най-красива се счита църквата “Св. Йоан Алитургитис”, кацнала над пристанището. Тя е трикорабна, с изключително майсторство при украсата на фасадите, особено на източната, оглеждаща се в морето.
Останали са много части от крепостните стени, четвъртитата кула, кръглата кула, голяма част от автентичните средновековни улични настилки и по-малко от римските и гръцките, укрепленията от различни времена и епохи, останки от административни и други сгради. Макар и малък, градът непрекъснато изненадва туриста с показващите се отвсякъде старини.
В годините на турската власт се изгражда само една църква “Свети Спас” - в началото на XVII в. По-интересни архитектурни паметници от този период са типичните несебърски къщи, градени в уникален стил от XVI до XIX в. Интересни са къщите на Диаманди, Панайот Мускояни, в която се помещава етнографска изложба, на капитан Павел. Целият ансамбъл на старите несебърски махали подсказва изключителен вкус и майсторство в градежа на къщите, зидовете и улиците. Интересни са турската баня и вятърната мелница, намираща се в началото на провлака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар